Add parallel Print Page Options

Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.

1-2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;

да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).

(A)Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,

(B)ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –

нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.

Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –

множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.

(C)Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.

10 (D)Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!

11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.

12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;

13 (E)ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,

14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.

15 (F)Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.

16 (G)Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;

17 (H)злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.

18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.