^1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.

Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:

³ да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;

⁴ защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.

^5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,

^6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.

⁷ Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.

⁸ Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.

^9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.

¹⁰ Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.

^11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?

¹² Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?

^13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?

¹⁴ Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.

¹⁵ Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?

^16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.

¹⁷ Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,

^18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.

¹⁹ Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,