Add parallel Print Page Options

1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.

Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;

вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;

(B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,

(C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.

Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:

„Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.

(D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.

(E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!

10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.

11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“

12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;

13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.

14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!

15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –

16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;

17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.

80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.