Псалтир 57
Библия, синодално издание
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (A)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (B)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (C)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (D)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (E)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (F)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (G)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (H)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (I)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (J)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Псалми 57
1940 Bulgarian Bible
57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com