Add parallel Print Page Options

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;

(A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;

(B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.

(C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!

Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.

(D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.

(E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;

(F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.

10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.

11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.

12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,

13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.

14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.

15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.

16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“

17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!

18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!

Footnotes

  1. 39:7 Вместо „продупчи Ми ушите“ – в превода на 70-те: „тяло Ми приготви“.

39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.