Псалтир 37

Библия, синодално издание

Псалом Давидов. В спомен (за съботата).

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,

^3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.

⁴ Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;

^5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,

⁶ смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.

^7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;

⁸ защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.

⁹ Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.

¹⁰ Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.

¹¹ Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.

^12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.

¹³ А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;

^14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;

¹⁵ и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,

¹⁶ защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.

¹⁷ И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.

¹⁸ Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.

^19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.

²⁰ А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;

^21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.

²² Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;

²³ побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!