35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

² Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

³ Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

⁴ Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁵ Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁶ Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁷ Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

⁸ Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁹ А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

¹⁰ Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹¹ Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

¹² Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

¹³ А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

¹⁴ Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁵ Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

¹⁶ Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁷ Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

¹⁸ Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁹ Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

²⁰ Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²¹ Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²² Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²³ Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²⁴ Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁵ Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁶ Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁷ Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁸ И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.