Add parallel Print Page Options

Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.

1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,

(B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;

думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;

(C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.

(D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!

(E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!

(F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:

(G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;

10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.

11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;

12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;

13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.