Add parallel Print Page Options

От Давида (против Голиата).

143 (A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,

(B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

(C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

(D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.

(E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

(F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

(G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.

13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!

143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си <и> според правдата Си.

И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив <човек>.

Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които <са> отдавна умрели.

Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.

Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.

Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.

Дай ми да чуя рано <гласа на> милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.

Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.