Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).

142 ^(A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда

^2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.

^3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,

⁴ и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.

^5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.

^6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.

^7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.

^8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.

⁹ Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.

^10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.

^11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми

¹² и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.