Add parallel Print Page Options

Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.

141 (A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;

(B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.

(C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.

(D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.

(E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.

Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.

(F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.

141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.

Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.