Add parallel Print Page Options

Началнику на хора. Псалом Давидов.

138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

(B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

(C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!

(D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

(E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.

(F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –

10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.

13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.

Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.