Add parallel Print Page Options

(Давидов.)

137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)

(B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.

В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.

(C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,

и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.

(D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.

(E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.

Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Footnotes

  1. 137:1 В превода на 70-те: „пред Ангелите“.

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!