Псалтир 137
Библия, синодално издание
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
Footnotes
- 137:1 В превода на 70-те: „пред Ангелите“.
Псалми 137
1940 Bulgarian Bible
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com