Add parallel Print Page Options

Песен на възлизане. Давидова.

130 (A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.

(B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.

Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.