Add parallel Print Page Options

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?

Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?

(B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;

да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.

(C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).

12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.