107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

² <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

³ Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

⁴ <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

⁵ Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁶ Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁷ И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁸ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁹ Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

¹⁰ <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹¹ Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹² Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

¹³ Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹⁴ Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁵ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁶ Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

¹⁷ <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁸ Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁹ Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

²⁰ Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

²¹ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²² И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

²³ Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

²⁴ Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

²⁵ Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

²⁶ Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

²⁷ Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

²⁸ Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

²⁹ Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

³⁰ Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

³¹ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

³² Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

³³ Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

³⁴ Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

³⁵ Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

³⁶ И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

³⁷ И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

³⁸ Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

³⁹ Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

⁴⁰ Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

⁴¹ А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

⁴² Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

⁴³ Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.