Псалтир 106
Библия, синодално издание
(Алилуия.)
106 (A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2 (B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3 и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7 и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9 (E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –
24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,
34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;
36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –
40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
Псалми 106
1940 Bulgarian Bible
106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.
17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.
29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.
34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com