² Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.

¹⁰ Кой <е оня>, който прави един бог, Или излива изваян идол, съвсем безполезен?

¹¹ Разменил ли е някой народ боговете <си>, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

⁵ Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

¹⁷ Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.