Añadir traducción en paralelo Imprimir Opciones de la página

144 (По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,

10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.

12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!