Псалми 88
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Молитва на изоставения в смъртна опасност
88 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Еман Езрахит.
2 [b] Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,
4 (A)защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.
8 (C)Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.
9 (D)Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.
11 (E)Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина – в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда – в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.
Псалми 88
1940 Bulgarian Bible
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com