Псалми 39
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Псалми 39
1940 Bulgarian Bible
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com