Add parallel Print Page Options

Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог

144 (A)Давидов псалом.

Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
(B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
(C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
(D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
(E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
(F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
(G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
(H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
(I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

<Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

13 <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

14 <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

15 <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!