Add parallel Print Page Options

Величието на Божието творение

104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
(B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
(C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
(D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
(E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]

Footnotes

  1. 104:26 Морско чудовище.
  2. 104:35 Еврейски призив: „Възхвалявайте Яхве (Господа)!“

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.