Притчи 7
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Не се съблазнявай
7 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си[a]. 2 (A)Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. 3 (B)Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. 4 Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник, 5 за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му 7 и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, 8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща 9 по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. 10 И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи: 12 (C)ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. 13 (D)Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: 14 „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. 15 (E)Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. 16 Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. 17 Покадих леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. 20 Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“
21 Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. 22 Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане[b], както елен – срещу изстрел, 23 докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
24 И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми! 25 Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ, 26 защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея. 27 Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.
Притчи 7
1940 Bulgarian Bible
7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com