Add parallel Print Page Options

Четири предупреждения

(A)Сине, ако си поръчителствал за своя ближен и си подал ръка за договореност на чужд човек, ти си се впримчил с думите на своята уста, хванат си с думите на устата си. Затова, сине, тъй като си паднал в ръцете на ближния си, избави се, като направиш това: иди, падни на колене и объркай ближния си. Не давай сън на очите си и дрямка на клепачите си. Спасявай се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца.

Иди при мравката, ленивецо, виж нейните постъпки и бъди мъдър. Тя няма началник, нито надзирател или управител, но приготвя храната си лете, събира по жътва, каквото ще яде[a]. (B)Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от сън? 10 Малко сън, малко дрямка, малко леност със сгънати ръце, 11 но сиромашията ще дойде върху тебе като пътник и немотията ти като въоръжен мъж[b].

12 (C)Лукав човек, човек грешник е онзи, който ходи с измамна уста, 13 (D)намигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си, 14 сърцето му е коварно: измисля зло по всяко време, сее раздори. 15 Затова неговата гибел ще дойде внезапно, изведнаж ще бъде съсипан непоправимо.

16 Ето шест неща, които Господ мрази, дори седем, които са отвращение за Него: 17 горделиви очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, 18 (E)сърце, което замисля зли кроежи, крака, които тичат бързо към зло, 19 лъжесвидетел, който изрича лъжи, и онзи, който сее раздор между братя.

Прелюбодейството не остава без последици

20 (F)Сине, спазвай заповедите на баща си и не отхвърляй поуката от майка си. 21 (G)Привържи ги завинаги към сърцето си, закачи ги на шията си. 22 (H)Когато ходиш, те ще те ръководят; когато легнеш да спиш, ще те пазят; събудиш ли се, ще ти говорят: 23 (I)защото заповедта е светилник и поуката – светлина, а поучителните назидания са пътят към живота, 24 (J)за да те пазят от порочна жена, от ласкателния език на чужда. 25 Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си[c] и да не те плени с клепките си, 26 защото заради блудница човек изпада в нужда за парче хляб, а жената на друг улавя многоценната душа.

27 Може ли някой да постави огън в пазвата си, без да изгорят дрехите му? 28 Може ли някой да ходи по нажежени въглени, без да изгори краката си? 29 Това същото става и с онзи, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30 Не се прощава на крадеца, дори ако краде, за да се насити, когато е гладен. 31 Хванат ли го, той трябва да заплати седмократно, би могъл да даде целия имот на дома си. 32 Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен; който прави това, би погубил душата си. 33 Той ще намери бой и срам и безчестието му няма да се изглади, 34 (K)защото ревнивостта разгаря яростта на мъжа и той няма да щади в деня на възмездието; 35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, дори ако увеличаваш даровете.

Footnotes

  1. 6:8 В Септуагинта е добавено: „Или иди при пчелата и разбери, че е трудолюбива, колко похвална е работата, която върши. Царе и обикновени хора използват произведенията ѝ за здраве. Всички я желаят и ценят. Въпреки че е слаба телесно, постига почит по мъдрост“.
  2. 6:11 В Септуагинта е добавено: „Ако пък не си ленив, жътвата ти ще дойде като извор, а оскъдицата ще избяга далече от тебе“.
  3. 6:25 В Септуагинта е добавено: „за да не бъдеш впримчен чрез очите си“.

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.