Add parallel Print Page Options

Мъдрите слова на цар Лемуил

31 Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:

(A)„Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми! (B)Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе. (C)Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер, за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените. Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени. Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.

(D)Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци. Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.

Добродетелната жена

10 (E)Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.

11 Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.

12 Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.

13 Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце.

14 Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече.

15 Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.

16 Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.

17 Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.

18 Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта.

19 Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното.

20 Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден.

21 Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.

22 Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.

23 Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.

24 Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.

25 Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.

26 Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ.

27 Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

28 Децата стават и се хвалят от нея, мъжът ѝ също я прославя:

29 ‘Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.’

30 Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.

31 Отдайте ѝ признание заради плода на ръцете ѝ и нека нейните дела се прославят при градските порти!“

31 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.