Add parallel Print Page Options

Непорочността на праведния

20 (A)Виното е присмехулник, сикерът е шумящ; който се увлича по тях, е неблагоразумен.

(B)Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот.

Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.

Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.

(C)Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее.

(D)Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек?

Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.

Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.

(E)Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“?

10 (F)Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа.

11 Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.

12 (G)Ухо, което слуша, и око, което гледа – Господ е създал и двете.

13 Не обичай спането, за да не осиромашееш; дръж будни очите си и ще имаш предостатъчна прехрана.

14 „Колко е лошо, колко е лошо“, казва купувач при покупко-продажба, а когато отмине, се хвали.

Заграбеното богатство

15 (H)Може да има злато и много бисери, но истинската скъпоценност са разумните уста.

16 (I)Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител за чужд човек в съда, и вземи него за залог вместо чужденеца.

17 Хляб, спечелен с измама, е сладък за човека, но после устата му се напълват с чакъл.

18 Намеренията се утвърждават при съвещания, затова води борба само след мъдро обсъждане.

19 (J)Който ходи да клевети, изнася тайни, и ти не се събирай с такъв, чиято уста е зинала.

20 Който злослови за баща си и майка си, светилникът му ще угасне сред дълбока тъма.

21 (K)Наследството, бързо заграбено първоначално, няма да получи благословение в края.

22 (L)Не казвай: „Ще отплатя за злото“; надявай се на Господа и Той ще ти помогне.

23 (M)Нееднаквите грамове са мерзост пред Господа и неверните теглилки са недобро нещо.

24 (N)Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си?

25 (O)Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка.

26 Мъдрият цар отсява нечестивите и обръща върху тях колелото на вършачката.

27 Духът на човека е светилник на Господа, той изпитва цялата му вътрешност.

28 Любовта и верността опазват царя и той поддържа своя престол с проява на любов.

29 Слава за младите е тяхната сила, а сивата коса е украшение за старците.

30 Кървавите рани отстраняват злото и ударите очистват цялата вътрешност.

20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

20 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

17 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

24 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това , И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката .

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.