Add parallel Print Page Options

Полза от справедливостта за народа

14 (A)Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си.

Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него.

В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят.

Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.

Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа.

Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно.

(B)Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста.

Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.

Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение.

10 Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му.

11 (C)Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее.

12 (D)Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.

13 И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга.

14 Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите.

15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян.

17 (E)Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен.

18 (F)Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника.

20 (G)Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия.

21 (H)Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.

22 Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност.

23 От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда.

24 (I)Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост.

25 (J)Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама.

26 В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове.

27 (K)Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта.

28 Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза.

29 (L)Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост.

30 Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

31 (M)Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.

32 Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.

33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда.

34 Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите.

35 Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.

14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.