Add parallel Print Page Options

Увод

Притчите – мъдрост и поука

(A)Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил, записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова; да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата; да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите. Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет, за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки. (B)Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа[a]; само глупците презират мъдростта и наставлението.

Да се избягва лошото общество

(C)Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си, (D)защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

10 Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй. 11 Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен, 12 ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба, 13 ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка, 14 ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ – 15 сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им, 16 (E)защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. 17 Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата[b]. 18 Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си. 19 Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.

Мъдростта напомня

20 (F)Мъдростта вика високо[c] на улицата, издига глас по площадите; 21 вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:

22 (G)„Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си. 24 (H)Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава. 25 (I)И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми. 26 Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст, 27 (J)когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение. 28 Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят. 29 Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа; 30 не приеха съвета ми и презряха моите укори, 31 затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети. 32 (K)Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си; 33 но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“

Footnotes

  1. 1:7 В Септуагинта е добавено: „онези, които се водят от него, добре разбират всичко и благоговението пред Бога е начало на разбирането“.
  2. 1:17 В Септуагинта: „защото мрежи за птици не се разпъват безпричинно“.
  3. 1:20 В Септуагинта: „пее химни“.

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.