Притчи Соломонови 8
Библия, синодално издание
8 (A)Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
5 (B)Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.
6 (C)Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
7 (D)защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
8 (E)всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
10 (F)Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
11 (G)защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
12 (H)Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
13 (I)Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
15 (J)Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
18 (K)у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
19 (L)плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
22 (M)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23 отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24 Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25 (N)Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26 когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27 Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28 (O)когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29 (P)когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –
30 (Q)аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
31 (R)веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
32 (S)И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
34 (T)Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
35 Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
36 а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“
Притчи 8
1940 Bulgarian Bible
8 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?
2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
26 Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com