Add parallel Print Page Options

1-2 (A)Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му.

Какво, синко, какво, сине на утробата ми? Какво, сине на оброците ми?

Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.

Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе – сикер,

(B)за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.

(C)Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;

нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.

(D)Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.

(E)Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.

10 (F)Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;

11 (G)сърцето на мъжа и е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;

12 (H)тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.

13 Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.

14 Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.

15 Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.

16 Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.

17 Препасва със сила кръста си укрепва мишците си.

18 Тя чувствува, че занятието ѝ е добро, и светилото ѝ не гасне нощем.

19 Протяга ръце към хурката, и пръстите ѝ се хващат за вретеното.

20 Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.

21 (I)Не се бои от студ за челядта си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.

22 Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.

23 (J)Мъжът ѝ е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.

24 Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.

25 (K)Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.

26 (L)С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика ѝ.

27 Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.

28 Стават децата и я облажават, мъжът, и той я хвали:

29 „много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички“.

30 (M)Миловидността е примамлива и хубостта – суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.

31 (N)Дайте ѝ от плода на нейните ръце, и нека делата ѝ я прославят при портите!

31 Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете <да кажат:> Где е спиртното питие?

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, <казвайки>:

29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.