Притчи Соломонови 20
Библия, синодално издание
20 (A)Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2 (B)Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
5 (C)Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6 (D)Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7 (E)Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9 (F)Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
10 (G)Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12 (H)Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16 (I)Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
19 (J)Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20 (K)Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22 (L)Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.
23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24 (M)Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25 (N)Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26 (O)Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28 (P)Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29 (Q)Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Притчи 20
1940 Bulgarian Bible
20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.
5 Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.
17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.
24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com