Add parallel Print Page Options

20 (A)Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.

(B)Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.

Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.

Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.

(C)Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.

(D)Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?

(E)Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.

Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.

(F)Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?

10 (G)Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.

11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?

12 (H)Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.

13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.

14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.

15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.

16 (I)Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.

18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.

19 (J)Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.

20 (K)Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.

21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.

22 (L)Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.

23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.

24 (M)Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?

25 (N)Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.

26 (O)Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.

27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.

28 (P)Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.

29 (Q)Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.

30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.