Притчи Соломонови 19
Библия, синодално издание
19 (A)По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
2 (B)Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
3 (C)Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
4 (D)Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
5 (E)Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
6 Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
7 Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но – и това няма.
8 Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
9 (F)Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
10 (G)На глупец не прилича разкош, още повече на роб – да господарува над князе.
11 (H)Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
12 (I)Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му – като роса по трева.
13 (J)Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
14 (K)Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа.
15 Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
16 (L)Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17 (M)Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18 (N)Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19 Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20 Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21 (O)В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22 Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23 Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24 (P)Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25 (Q)Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
26 (R)Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
27 Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
28 (S)Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
29 Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.
Притчи 19
1940 Bulgarian Bible
19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.
19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com