Притчи Соломонови 17
Библия, синодално издание
17 (A)По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2 (B)Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3 (C)Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва.
4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5 (D)Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6 (E)Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.
8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9 (F)Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13 (G)Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15 (H)Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа.
16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17 (I)Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18 (J)Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 (K)Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21 (L)Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22 (M)Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23 (N)Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24 (O)Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25 (P)Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27 (Q)Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.
Притчи 17
1940 Bulgarian Bible
17 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21 Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com