Add parallel Print Page Options

14 (A)Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.

(B)Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

(C)В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

(D)Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

(E)Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

(F)Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

11 (G)Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

12 (H)Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

14 (I)Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.

15 (J)Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

16 (K)Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

17 (L)Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

18 (M)Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 (N)Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.

20 (O)Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

21 (P)Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

23 (Q)От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.

24 (R)Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

25 (S)Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

26 (T)В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

27 (U)Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

29 (V)У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

31 (W)Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

32 (X)За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

34 (Y)Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

35 (Z)Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.