Add parallel Print Page Options

13 (A)Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.

(B)От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците – зло.

(C)Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.

(D)Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.

(E)Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.

Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.

(F)Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.

(G)С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.

(H)Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

10 От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.

11 (I)Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.

12 Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.

13 (J)Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.

14 (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)

15 (K)Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

16 Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.

17 Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.

18 Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.

19 Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.

20 Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.

21 (L)Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.

22 Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.

23 (M)Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.

24 Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.

25 (N)Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.

26 (O)Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

13 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

18 Сиромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 Праведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.