Add parallel Print Page Options

Силата на езика

(A)Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. (B)Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло. Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае. Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! (C)И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. (D)Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. (E)С него благославяме Бог[a] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. 10 (F)От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. 11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12 (G)Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[b].

Мъдрост, която идва отгоре

13 Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение. 14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината. 15 Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска. 16 Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини. 17 А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. 18 (H)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

Footnotes

  1. 3:9 В някои ръкописи: „Господ“.
  2. 3:12 В някои ръкописи: „не може от солен извор да тече сладка вода“.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Така и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла.

Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова.

С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.

13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.