Add parallel Print Page Options

Молитва за Божията милост над Израил: „Върни ни към Тебе“

Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!
Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи – в чужденци.
Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
(A)Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10 От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11 Враговете безчестят жени в Сион,
девици – в градовете юдейски.
12 Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13 Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14 Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16 Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17 Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18 (B)Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19 (C)Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20 Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21 (D)Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22 Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.