Add parallel Print Page Options

Причини за наказанието на Йерусалим

Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.
Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,
как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
(A)Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,
а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
(B)Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.
Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;
охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
(C)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:
той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.
Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.
Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,
защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10 (D)Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,
за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11 (E)Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си
и запали на Сион огън, който разруши основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,
че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13 (F)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,
които сред него проливаха кръвта на праведници,
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,
така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15 „Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“
Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:
„Няма да ги има вече!“
16 Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,
защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17 (G)Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.
От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18 А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.
Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19 Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.
Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20 Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,
за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21 (H)Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!
Но и до тебе ще дойде чашата на съда – ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (I)Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,
Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.

Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

<Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Защото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце.

Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

<А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11 Господ извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13 <А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.

16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22 Свърши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.