Плачът на Йеремия 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията
3 Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.
2 Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.
3 Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.
4 Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5 Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.
6 Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.
7 (A)Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки
8 и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.
9 С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.
10 (B)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;
12 (C)изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
13 простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
14 (D)Станах за присмех на целия си народ,
всекидневна тяхна подигравателна песен.
15 (E)Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
16 разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
17 И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18 (F)„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19 Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20 Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21 Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22 (G)по милост на Господа ние не изчезнахме,
защото милосърдието Му не е пресекнало –
23 то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24 (H)Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25 Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26 (I)Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28 Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29 Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30 (J)Нека подлага страната си на онзи, който го удря,
до пресита да приема хули,
31 понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32 (K)Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33 (L)Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34 Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35 когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37 (M)Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38 Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39 За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40 (N)Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41 Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42 Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44 (O)Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45 (P)Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48 Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50 докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51 Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52 (Q)Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53 Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55 (R)От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57 Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58 Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59 Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62 думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63 (S)Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64 (T)Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65 Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
Плачът на Йеремия 3
1940 Bulgarian Bible
3 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com