Add parallel Print Page Options

(A)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:

(B)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;

останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.

(C)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.

Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.

Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.

(D)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.

(E)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.

Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.

10 (F)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.

11 (G)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.

12 (H)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.

13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.

14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.

15 (I)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.

16 (J)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!

17 (K)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.

19 (L)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.

20 (M)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?

21 (N)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.

22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.