Плач Иеремиев 3
Библия, синодално издание
3 (A)Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 (B)Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 (C)Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 (D)загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 (E)тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 (F)обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 (G)с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10 (H)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 (I)изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 (J)Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 (K)Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 (L)разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 (M)и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 (N)Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 (O)по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 (P)то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 (Q)Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25 (R)Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 (S)Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 (T)Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30 (U)подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 (V)понеже не навеки оставя Господ.
32 (W)Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38 (X)Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 (Y)За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 (Z)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (AA)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (AB)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (AC)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (AD)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (AE)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (AF)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (AG)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (AH)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (AI)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 (AJ)Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 (AK)преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
Плачът на Йеремия 3
1940 Bulgarian Bible
3 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com