Add parallel Print Page Options

Хор

Къде отиде твоят възлюбен,
о, най-хубава между жените?
Накъде свърна твоят възлюбен,
та да го търсим с тебе?

Възлюбената

(A)Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,
за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
(B)Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.

Възлюбеният

Хубава си, моя мила, като Тирца,
прелестна като Йерусалим,
величествена като войнство със знамена.
(C)Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.
Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,
но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
10 (D)„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“
11 (E)Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.
12 Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

Челото ти под булото е Като част от нар.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!