Add parallel Print Page Options

Ти си красива, моя прятелко

Възлюбеният

(A)Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от галаадската планина.
Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,
когато излизат от къпалня,
всяка от която е като близначка
и никоя не липсва между тях.
Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
Шията ти е като Давидова кула,
изградена от редове камъни
и висящи на нея хиляда щитове –
все щитове на юнаци.
(B)Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,
които пасат между лилии.
Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,
ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.
Цялата си хубава, моя мила,
и недостойнство няма у тебе.
Слез с мене от Ливан, невесто моя,
слез с мене от Ливан!
Слез от билото на Амана,
от върха на Сенир и Хермон,
от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.
Ти плени моето сърце, сестрице невесто,
плени сърцето ми с блясъка на очите си,
със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.
10 (C)О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!
По-сладки от вино са твоите милувки
и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.
11 (D)От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,
мед и мляко са под езика ти,
уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!
12 (E)Затворена градина е моята сестрица невеста,
заключен кладенец, запечатан извор.
13 Твоите фиданки са царска градина с нарове,
с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания –
14 нард и шафран, тръстика и канела
с всякакви ухания на
смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.
15 (F)Ти си градински извор,
кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.

Възлюбената

16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,
и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ!
Нека моят възлюбен да дойде в градината си
и да вкуси прекрасните ѝ плодове.

Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

Зъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 От устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.