Add parallel Print Page Options

За любовта всичко е прекрасно

Възлюбената

Аз съм саронски шафран,
лилия от долините.

Възлюбеният

Каквото е лилия между тръни,
това е моята възлюбена между девойките.

Възлюбената

(A)Каквото е ябълка между горски дървета,
това е моят възлюбен между младежите.
Под сянката ѝ обичам да седя
и плодовете ѝ са сладки за мене.
Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.
Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
(B)Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.

Възлюбеният

(C)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.

Възлюбената

Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!
Припка по планините, скача по хълмовете.
Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.
10 Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11 Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.
12 Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13 (D)Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“

Девойките

15 Ловете ни лисиците,
лисичетата, които повреждат лозята,
защото нашето лозе е цъфнало.

Възлюбената

16 (E)Моят възлюбен е мой и аз съм негова.
Той пасе стадото си между лилиите.
17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.