Add parallel Print Page Options

Соломоновата песен на песните.

Бъди мой цар

Възлюбената

[a] Нека ме целува, с целувки на устата си,
защото неговите милувки са по-желателни от вино.
Благоуханни са твоите масла;
името ти е като разлято миро.
Затова те обичат момичетата.
Привлечи ме, нека побързаме след тебе;
нека царят ме въведе в чертозите си –
ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе,
ще хвалим твоите милувки повече от вино.
Заслужено те обичат!

Призив към девойките от Йерусалим

Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава
като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.
Не ме гледайте, че съм почерняла,
защото слънцето ме е обгорило.
Синовете на моята майка ми се разгневиха,
поставиха ме да пазя лозето,
но моето собствено лозе не опазих.

Към любимия

Кажи ми ти, когото обича душата ми:
къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш?
Защо да съм като скитница
край стадата на твоите другари?

Възлюбеният

Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.

Разговор на обичащите се

Хор

Ако не знаеш, о, най-хубава между жените,
върви си след овците
и си паси агънцата покрай пастирските шатри.
10 Прекрасни са твоите бузи под нанизи,
твоята шия с огърлици.
11 Ще ти направим златни висулки
със сребърни украшения.

Възлюбената

12 Докато царят беше на трапезата,
моят народ излъчваше благоуханието си.
13 Моят възлюбен е като китка смирна,
поставена между гърдите.
14 Моят възлюбен е за мене като китка кипър
в лозята на Ен-Геди.

Възлюбеният

15 Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.

Възлюбената

16 О, колко си хубав, мой мили и възхитителен!
И леглото ни е в зеленина.

Възлюбеният

17 Гредите над нас са кедри,
кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.

Footnotes

  1. 1:2 В Синодалната Библия 1:2 е част от 1:1.

Соломоновата песен на песните.

Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.

Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

12 Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

13 Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

14 Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.

15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.

16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.