Песен на Песните 8
Библия, ревизирано издание
Да ми беше ти като брат
8 Да ми беше ти като брат,
който е сукал от гърдите на майка ми!
Когато те намерех вън, щях да те целуна.
Да! И никой нямаше да ме презре.
2 (A)Бих те взела и завела
в къщата на майка си, за да ме научиш.
Бих те напоила с подправено вино
и със сок от наровете си.
3 (B)Лявата му ръка би била под главата ми
и дясната му би ме прегърнала.
4 (C)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди да пожелае.
ШЕСТА ПЕСЕН
Зов и отговор
5 (D)Коя е тази, която идва от пустинята,
опираща се на възлюбения си?
Аз те събудих под ябълката;
там те роди майка ти,
там те роди родителката ти.
6 (E)Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността е остра като преизподнята,
чието святкане е огнено, пламък най-буен.
7 (F)Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
8 (G)Ние имаме малка сестра и тя няма гърди.
Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления;
и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ;
тогава бях пред очите му като такава,
която е намерила благоволение[a].
11 (H)Соломон имаше лозе във Ваал-хамон;
даде лозето на наематели;
за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт[b];
хилядата нека са на тебе, Соломоне,
и двеста – на онези, които пазят плода му.
13 (I)О, ти, която седиш в градините,
другарите внимават в гласа ти;
дай ми и аз да го чуя.
14 (J)Бързай, възлюбени мой,
и бъди като сърничка или еленче
върху планините на ароматите.
Песен на песните 8
1940 Bulgarian Bible
8 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.
5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.
6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.
8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.
11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.
13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.
14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com