Песен на Песните 2
Библия, синодално издание
2 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 (A)Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 (B)Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
4 (C)Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 (D)Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7 (E)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
8 (F)Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 (G)смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 (H)Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15 (I)Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16 (J)Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
17 (K)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
Песен на песните 2
1940 Bulgarian Bible
2 Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com