Песен на Песните 1
Библия, синодално издание
1 (A)Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 (B)От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 (C)Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 (D)Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5 (E)Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
6 (F)Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 (G)Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8 (H)Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 (I)Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 (J)Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 (K)Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.
Песен на песните 1
1940 Bulgarian Bible
1 Соломоновата песен на песните.
2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е <ароматно като> излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш <стадото си>, где <го> успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Докато царят <седи> на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Възлюбеният ми е за мене <като> китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене <като> кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти <са като> на гълъбите.
16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com